5 ноември 1885 г. Започва битката при Сливница

На 5 ноември 1885 г. започва битката при Сливница – решаващото сражение по време на Сръбско-българската война. Боевете продължават три дни, от 5 до 7 ноември, и остават в историята като бойното кръщение на младата българска армия. Сливнишката победа защитава Съединението на Княжество България с Източна Румелия, провъзгласено на 6 септември същата година.

Фронтовата линия е разделена на три участъка. В началото около 12 000 български военнослужещи се противопоставят на приблизително 25 000 сръбски бойци. На 5 ноември около 9 часа сутринта сръбските части предприемат настъпление, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква без загуби. По заповед на княз Александър I Батенберг българите преминават в контраатака при село Мало Малово, а сръбските части са принудени да отстъпят.

Решителният ден е 7 ноември

След пристигането на подкрепления числеността на българските сили достига около 32 000 души, а на сръбските – около 40 000. Сръбската Моравска дивизия, забавена предишния ден от отряда на капитан Стефан Кисов с близо 2000 души, подновява настъплението си към българските позиции.

На десния фланг при височината Три уши капитан Марин Маринов, командир на Бдинския полк, повежда щикова атака с команда „На нож“. Той сам застава начело на бойците си и загива в сражението. Сръбското командване изпраща нови части срещу височината, а българските подразделения от централния участък също настъпват към нея.

В решителния ден сърбите имат числено превъзходство – 89 роти срещу 64 български и 66 оръдия срещу 24. Въпреки това българските войски овладяват всички върхове на Три уши и спасяват Сливнишката позиция.

Победата променя хода на войната

След успеха при Сливница българската армия преминава в настъпление и навлиза на сръбска територия. Така отбранителното сражение се превръща в повратен момент за цялата война.

В разпространените български исторически справки загубите са посочвани като около 1800 убити и ранени български военнослужещи и около 2100 сръбски. Националният военноисторически музей определя боевете от 5 до 7 ноември като сражението, което създава условия за последвалото българско контранастъпление към Пирот.

Значението на Сливница надхвърля изхода от конкретната битка. Победата показва, че младата българска държава може да защити с оръжие Съединението и да отблъсне армия, която в началото на войната има значително числено и артилерийско превъзходство.

Източници: bta.bg, bnr.bg, armymedia.bg